Етикети

, , , ,

Madame_Bovary

„Мадам Бовар“ (1856 г.) от Гюстав Флобер

Винаги изпълнена с мечти и желания, откъсната от реалността, стремяща се към невъзможното.

Дори и днес е трудно да скочиш от една класа в друга. И в повечето случаи става с усърдна работа или брак. Но вторият вариант е рядкост. Всъщност и първият, защото се изисква голямо упорство и много дълга и добра работа.

Докато расте в манастира младата Ема е запленена от литературата. Чрез книгите девойката се докосва до непознати и вълнуващи светове. Още в този момент може да се забележи нейното непостоянство. Прескача от жанр на жанр, заменя исторически текстове с любовни, които захвърля заради приключенски романи.

Единствената й постоянност е приключението, вълнението, стремежът към свобода и независимост.

След като се запознава с младия лекар Шарл Бовари, търси неговото внимание. И успява. Когато докторът овдовява, иска ръката й.

Изпълнена с щастие и очакване, Ема се жени. Но уви, бракът й не е това, което винаги е търсила. Няма нищо вълнуващо, нищо изискано, нищо луксозно в ежедневието й. Така дните се нижат един след друг, всеки еднакво сив и еднакво обикновен… Докато не отиват на бал. Там тя сякаш се влюбва в един млад виконт, чието име читателят никога не научава.

Но то не е важно. Ема Бовари не се влюбва във виконта. Тя отдавна е влюбена в бляскавия начин на живот, в баловете, представленията, шампанското, в живтоа на аристократите. Още от малка бленува за едно съществуване, изпълнено с лукс, тайни любови, забранени емоции, силни емоции. Едно съществуване тъй невъзможно като пътуване до луната по онова време.

Единственото й оръжие в битката с ежедневието, досадно и тежко като олово, е красотата й.

Благодарение на красивите си коси, на дълбоките си очи и на чувствените устни, тя запленява не едно мъжко сърце. Уви, отново, нито едно от тях не бие в гърдите на мъжа, който може да я отвлече, да я освободи и да я направи истински щастлива.

Първо се влюбва в младия помощник на нотариуса – Леон. Но и двамата са прекалено плахи и неопитни, не успяват да изкажат чувствата си и се задоволяват само с компанията си, с разговои за поезия, Париж…

Докато идва Родолф. Достатъчно зрял, достатъчно богат и с достатъчно жени зад гърба си. Той знае как да улови в мрежите си красивата мадам Бовари. Прилагайки малките трикове на ухажването, горещите слова и дребните жестове, заплита в мрежите си тази жена, така отчаяна и така жадуваща нещо, каквото и да било, ново и страстно.

Благочестивата госпожа се отдава изцяло на порока, до такава степен, че загубила ума си по своя любовник, се решава да избяга с него. Да вземе малката си дъщеричка и тримата да отидат далеч, където топъл бриз ще гали лицето й, а нежни екзотични аромати ще изпълват цялото й същество.

За Родолф обаче е немислимо да се лиши от всичко, заради една забежка. Колкото и да я харесва, предпочита начина си на живот – забавленията и жените. Не може да загърби всичко и да стане добър баща и съпруг. Ето как сърцето на мадам Бовари бива разбито. А с него и нерваната й система. Отчаяна от живота, без капка надежда, тя се отдава на болестта, тъй като няма сила или желание за нищо.

Няйният мил съпруг е готов на всичко, за да повдигне настроението на любимата си. Затова една вечер отиват на театър в близкия град. И там отново припламва онази искра, която я поддържа жива – страстта, любовта, приключението – забранената любов.

В театъра се среща отново с Леон. С помощта на някои малки хитрини Ема успява да измисли начини да се вижда с младия си любовник. Но и тази любов не й стига. След като се сдобива с пълномощно да урежда финансовите въпроси на семейство Бовари, тя започва да харчи безрасъдно, да иска повече, загубва страха си. Потъва в дългове, оплита се в лъжи. Но за нейно щастеи съпругър й е толкова добър, великодушен и безумно влюбен, че не подозира до каква поквара е стигнала жена му.

Загубила всичко, принудена да продава имуществото си, отблъсната и от двамата си любовници, напълно сама в нещастието си, за което Шарл Бовари не подозира, тя използва поредния мъж влюбен в нея – помощникът на аптекаря. Отравя се с арсеник и нито съпругът й – лекар, нито най-добрите доктори в околността успяват да я спасят.

Но смъртта й не слага край на мъките на Шарл. Той страда от загубата на съпругата си, единствената, голямата му любов. Нейните дългове се добират до кесията му, а вманиячаването му по спомена за беднат Ема го скарва с майка му. Всички се възползват от възможността, за да му измъкнат и последното петаче. Накарая съкрушен от мъка (мъка по съпругата си, защото за Шарл Бовари финансовите загуби не са така тежки както за покойната госпожа Бовари) Шарл умира.

……………………………………………………………………….

Ема Бовари копнее за щастие и свобода, копнее за равенство между мъжете и жените. Иска й се и тя, като всеки мъж, да може да избяга, да има любовник, да разполага със себе си.

Свобода, щастие и любов са мечтите и на една друга литературна героиня. И тя, също като Ема Бовари, намира спасение в самоубийството. Но съдбата на флоберовата героиня не буди такова съчувствие и мъка, както клетата Ана Каренина. Ана успява да получи повечето от нещата, които вунаги се изплъзват на Ема. Ана има своя красив и млад любовник, който копнее да стане нейн съпруг. Не я безпокоят финансови проблеми. Но е толкова нещастна, така дълбоко съкрушена от невъзможността да бъде шастлива и да може да ходи с високо вдигната глава, от липсата на пъвородния й син. Докато мадам Бовари почти никога не се сеща за своята дъщеричка. Не успява да намери мъжа на мечтите си, но оставя впечатлението, че никой не би бил достатъчен, отегчава се от Леон, за когото тъй дълго е копняла. Не успява да се отегчи и от Родолф може би, защото той я напуска в пика на нейните чувства.

Жаждата на Бовари за нещо по-добро никога не може да се утоли.