Етикети

, , , ,

Vanity Fair

„Панаир на суетата“ (1846 г.) от Уилям Такъри

Ще си позволя да цитирам началото на „Ана Каренина“, перефразирайки го малко, за да бъде подходящо за Панаира на суетата:

Всички обикновени семейства си приличат, всяко скандално семейство е скандално посвоему.

Романът разказва живота на две девойки – Амелия Седли и Ребека Шарп.

Името Амелия означава работа, усилие, а Ребека – връзвам, свързвам.

Животът на едната винаги е пълна противоположност на живота на другата.

Докато Амелия има щастието да се роди в семейството на преуспяващ търговец и да се радва на всичко, което парите могат да доставят на едно дете, Ребека е лишена от детство поради смъртта на майка й – балерина, и непрокопсаността на баща й – художник (който също умира млад).

Авторът ни запознава с тях в деня, в който напускат училището. Едната с почести, а другата с презрение и облекчение.

Добрата малка Амелия е натъжена, защото вече няма да вижда приятелките си и милите си учителки. А малката хитра Беки е щастлива, че най-накрая напуска това ужасно място и ще може да започне живота си.

Приятелките остават заедно само две седмици, през които Беки гостува на семейство Седли. Още в първите дни гостенката се опитва да очарова, успешно, братът на прителката си, но той е твърде плах, а тя все още неопитна, за да постигне целите си.

Докато проследява живота на Еми и Беки, авторът ни описва с невероятен талант живота в Панаира на суетата, т.е. живота на благородниците и богатите в Англия.

Еми очаква с нетърпение да се ожени за Джордж Озбърн, син на приятеля на баща й, а Беки е изпратена да работи като възпитателка в семейството на баронет Пит Кроли.

Уви, мистър Седли е разорен и мистър Озбърн не иска и да чуе за сватба между сина му и дъщерята на един просяк. През това време Беки завоюва сърцето на богатата, много богатата сестра на сър Пит Кроли, но я разочарова, омъжвайки се за любимия й племенник – капитан Родън Кроли.

Докато Ребека успява да опитоми бурния капитан и се радва на съвсем не лош живот (макар и лишени от богатството на лелята, младоженците живеят доста добре на кредит, с измами и малки подаръци за мисис Родън Кроли от многото й обожатели), бедната Амелия страда забравена от Бога и от обществото в малка квартира в Блумсбъри. Единствено нейният най-верен, но и таен, обожател продължава да мисли с любов за нея – капитан Уилям Добин.

Последният успява с красноречието си да убеди своя близък приятел Джордж Озбърн, че той трябва да спази своя дълг и да се ожени за дългогодишната си годеница – мис Седли.

И така Амелия Седли се омъжва почти тайно за Джордж (бащата на Джордж никога не би я приел за снаха, заради което гони сина си от вкъщи и го оставя без наследство) горе-долу по времето на Бекината тайна сватба.

Не след дълго Джордж трябва да замине на война, а неговата предана и непридирчива съпруга го следва в Белгия. Уви, там той загива. Преди това обаче има достатъчно време, за да пренебрегва съпругата си и да флиртува не с друг, а с нейната добра приятелка, настоящата мисис Родън Кроли. Милата Амелия има подозрения, но смъртта на съпруга й го издига до ранга на светец (или поне в нейните очи). Капитан Добин е съкрушен, защото неговата любима страда, но няма какво да направи. Ребека се наслаждава на популярността си и на светския живот, далеч от Лондон и далеч от кредиторите, който войната и службата на съпруга й им осигурява.

Отново по едно и също време двете стари приятелки раждат, и двете момченца. Малките синчета са кръстени на бащите си. Ребека не дава пукната пара за отрочето си, а Амелия го боготвори. Той е единствената причина младата вдовица да намери сили в себе си и да продължи да живее. Всичко това е възможно, благодарение на помощта на капит Добин, който без дори и да намекне заплаща за пътуването на мисис Озбърн до Англия и продължава да й помага, дори когато е изпратен на служба в Индия.

През следващите години Амелия живее с родителите и сина си в нищета, а Ребека използва всичките си сили, за да се превърне в изискана и уважавана дама от висшето общество.

Дори и без посотоянен доход семейството на мистър Родън Кроли успява винаги да отиде на бляскави соарета, балове, да се появи в операта и така мисис Кроли успява да заплени множество мъжки сърца.

Всичко върви добре докато един ден, т.е. една вечер съпругът й я хваща на саме с един богат и влиятелен мъж. Единствено съдбата (почти) сапасява Ребека от публично опозоряване и предотвратява дуел между законния съпруг и… влиятелния приятел.

Мистър Родън Кроли получава длъжност на един далечен остров, а Ребека заминава в „изгнание“ в чужбина. Малкият Родън Кроли е поверен на грижите на семйството на чичо му.

През годините на Ребекиния възход Амелия е принудена да търпи много лишения и нещастия. Но най-голямото от тях е, когато е принудена да даде милото си момче на дядо му, по бащина линия, за да може то да получи всичко, което заслужава, а тя да се погрижи за болните си стари родители.

Когато майор Добин се завръща от Индия, са изминали повече от 10 години, но Амелия продължава да бъде единствената любов на живота му. Старият мистър Озбърн умира скоро след пристигането на майора и завещава половината от голямото си състояние на своя внук. Амелия и Уилям Добин са определени за настойници на малкия Джорджи. Тримата заминават за чужбина заедно с брата на Амелия – Джоз Седли (който за известно време в началото на разказа бе влюбен в Ребека). Там срещат Ребека, която най-накрая е намерила своето място. Или по-скоро своето щастие – скитничеството, разгулния и свободен начин на живот, който нито една дама от висшето общество на Англия не би одобрила.

Ребека отново успява да заплете в мрежите си мистър Седли. Благодарение на безкрайната си добрина Амелия намира сили да прости на старата си приятелка. Взема я под своя закрила, но именно тази нейна постъпка разваля отношенията й с майор Добин. Изморен от дългогодишното чакане, той отказва да се бори за любовта на Амелия и се връща на острова. Но бедното мило същество не може да продължи както преди, не е щастлива без майора. Уви осъзнава го твърде късно.

Макар и Ребека да е интересчийка, егоистка, мошеничка и пропаднала, все пак никога не е била зла. Помага на приятелката си да разбере, че не бива да отдава целия си живот на покойни й съпруг – показва й бележка, написана лично от него, в която я моли да избягат заедно ден преди да загине в битката при Ватерло. Амелия най-накрая се предава, освобождава се от невидимите окови, които сама си е поставила. Жени се за полковнки Уилям Добин. Заживяват заедно в Англия, близо до имението на семейство Кроли. Младите Джордж и Родън стават близки приятели и всички заживяват щастливо.

Единствено смъртта на мистър Джоз Седли помрачава щастието на това мило английски семейство. Но обогатява с 1000 лири стерлинги неговата „добра приятелка и безценна другарка през време на болест, Ребека, съпруга на полковник-лейтенант Родън Кроли“, която накрая се завръща в Англия и заживява като почтена жена.