Етикети

, , , , , , ,

Irène NémirovskyНемировски, не би могло да има по-подходящо име за немирния, непрекъснато търсещия дух на Ирен Немировски. Тя не престава да пише до последния момент. Когато бяга от Париж заедно със семейството си, винаги носи записките си.

Родена е на 11 февруари 1903 г. в тогавашната Руска империя в град Киев. Живее в Русия до революцията от 1917 г. Баща й е еврейски банкер, един от най-богатите в империята. Отношенията с мйака й, съдейки от полубиографичния роман „Виното на самотата“, не са били добри. Майката не е имала голяма роля в отглеждането на детето.

Октомврийската революция принуждава семейството да емигрира. Местят се първо във Финландия, където остават около година, след това в Швеция, а през 1919 г., семейството се установява в Париж. Във Френската столица Ирен е твърдо решена да стане успешна писателка и да възстанови социалния живот, който е водила в Санкт Петербург. Успява и в двете.

На 18 години започва да пише. Пет години по-късно се омъжва за Мишел Епстайн. Съпругът й, същото както и бащата на Немировски, е банкер. През 1929 г. се ражда първата им дъщеря – Денис, а през 1937 г. – Елизабет.

Семейният и социалният живот не пречат на товрчеството на Ирен Немировски. Тя публикува над 10 романа преди да напусне Париж и да бъде арестувана.

Първоначално пише разкази, а през 1923 г. написва първия си роман – Le Malentendu.  Следва L’Enfant génial през 1926 г. Давид Голдер обаче е произведението, което й носи слава. Написано е през 1929 г. Година по-късно по романа са направени пиеса и филм.

Ирен Немировски е еврейка. Но с промяната на политическата и военната ситуация в Европа приема християнството (1939 г.) и иска френско гражданство. Последното й е отказано. Продължава да публикува, но вече го прави в антисемитски издания и с псевдоним. Това обаче не я спасява от нацистките преследвания. По-малката й дъщеря Елизабет я нарича политически безотговорна, защото не е избягала от страната, когато е имала тази възможност. Немировски обаче не желае отново да бяга.

След покръстването си децата са изпратени във френското село Иси ЛʼЕвек при семейството на бавачката им. Немировски и съпругът й остават в Париж още е дна година. През 1940 г. стават жертва на антисемитските закони – на Мишел е забранено да работи, а Ирен не може да публикува произведенията си. Те се присъединяват към дещерите си.

Именно това е френското село, описано в романа Френска сюита. Немировски не престава да пише. Арестувана е на 13 юли 1942 г. Няколко дни по-късно е в Аушвиц, където умира на 17 август. През октомври същата година съпругът й е арестуван, а на следващия месец намира смъртта си в газовите камери на същия лагер, където съпругата му е умряла от тифус.

Дъщерите на семейство Епстайн успяват да се спасят, а заедно с тях и записките на голямата писателка. Денис и Елизабет не подозират, че притежават един от най-великите френски романи. Момичетата смятат, че това е дневникът на майка им и не желаят да четат последните и думи. Колкото и да е трудно обаче един ден Денис решава да прочете какво всъщност е писала майка й. Разбира, че това не е дневник, а още един роман.

Така през 2004 г. се появява романът Френска сюита. Въпреки че е писан по време на събитията, Немировски успява да запази обективност. Писателката завършва само първите две части, но си води записки, които помагат при донаписването на романа.

Френска сюита бързо се превръща в бестселър. Преведен е на 38 езика. С него Ирен Немировски се превръща в единствения автор, отличен с наградата Ренодо посмъртно през 2004 г.

На български са преведени само Френска сюита и Господарят на душите. И двата романа са публикувани след смъртта на писателката.