Етикети

, , , , , , , , , , ,

Marlene Dietrich„Живота ми вземете без остатък“ е автобиографията на Марлене Дитрих.

В нея тя разказва за живота си, а читателят научава малко повече за истинската Марлене Дитрих, не за артистката или певицата, а за Марлене Дитрих, каквато я виждат приятелите й.

Детството й е белязано от Първата Световна война. Войната й отнема първо едно ценно приятелство, а след това и баща й. Отнема й също и възможността да изразява любовта си към Франция и всичко френско.

Едно лято, по време на войната, докато пише домашните си, осъзнава, че е 14 юли – Освобождението на Бастилията! Гордият ден на Франция! Най-празничният от всички празници!

Тогава малката Марлене набира букет бели рози, изтичва до близкия лагер за военнопленници и раздава цветята на френските войници. Въпреки че се старае никой да не я види, действията й са разкрити. Учителите не настояват за изключването й, но родителите на нейните съученички не са така благосклонни към Марлене.

След войната Дитрих решава да се занимава с театър. Джоузеф фон Щернберг я открива в Берлин и заедно правят „Синият ангел“, който й носи голяма популярност. Благодарение на фон Щернберг Марлене заминава за Америка. В автобиографията си разкрива различните аспекти от правенето на един филм от работата по костюмите до осветлението. Разбира се, не пропуска да опише гениалността на Джоузеф фон Щернберг, от когото се възхищава безкрайно. За Марлене Дитрих той не е само най-добрият режисьор, но й приятел, брат и баща. Заедно снимат много филми  —  „Мароко“, „Обезчестена“, „Русокосата Венера“, „Шанхайски експрес“ и много други, които й носят популярност в Америка и Европа.

Когато избухва Втората Световна война, Марлене Дитрих вече не е онова малко момиче, тя е Синият Ангел, тя е фатална жена, тя е холивудска звезда. В същото време обаче тя е и германка. При това германка горда от произхода си. Уви, засрамена от новия водач на родината й – Хитлер. Не одобравя и никога няма да одобри действията му, както и действията на сънародниците й.

Тогава Марлене Дитрих започва да помага на „жертвите“ на войната. Организиран е Холивудски комитет, начело на който са Ернст Любич и Били Уайлдър. Тя също участва. Изпращат пари на тяхната връзка в Швейцария, за да финансират не само бягството на много хора от концентрационните лагери, но и прехвърлянето им в Америка. По-късно това става невъзможно.

Дитрих не само дарява пари, за да помага на избягалите. Останала вярна на любовта си към Франция, тя помага на много френски артисти – да намерят работа, готви им френски ястия, пере дрехите им… прави всичко по силите си.

Междувременно Марлене Дитрих се снабдява с американски паспорт, отказва се от родината си и става американски гражданин.

Когато Съединените Щати влизат във войната, Дитрих веднага заминава за фронта заедно с други артисти, за да повдигат духа на американските войници. Изпратени са в Европа. Изнасят по няколко представления на ден, а понякога и през нощта. Разказва за преживяванията си на фронта, за несгодите, за трудностите. Но не се отказва, остава във войската до приключването на войната в Европа.

Връща се в Америка и разбира, че е разорена. Започва отново да работи. Все по-рядко се снима във филми. Открива ново поприще и го завладява, както прави и по-рано с киното. Започва да пее. Изнася представления не само в Америка, но и в много други страни.

Разказва за някои инциденти, за великолепните хора, с които работи. Винаги е много привързана към екипа, който се грижи за нея, както по време на холивудската й кариера, така и по време на спектаклите.

Автобиографаията продължава с описанието на някои от ней-ценните й приятелства. Междувременно разкрива и своите възгледи за живота и света.

Марлене Дитрих – невинно момиче, влюбено във Франция; неосъществена цигуларка; неизвестна театрална артистка; холивудска звезда; герой от войната; световно известна певица; майка и съпруга; вярна приятелка; американка; германка; французойка. Всичко това е Марлене Дитрих…