Етикети

, , , , ,

Всеки непознат те пита за името и годините. Колкото си по-голям, толкова повече възрастни те признават за човек. Очевидно трябваше да се достигне определена възраст, да се покори някакъв връх, на който престават да те питат: на колко години си?

Стоях сама до един от високите прозорци в коридора  —  бях по-тъжна и от дъжда навън.

Ако нямаш сериозна причина, тогава е грях да си тъжна.

През последните самотни летни седмици много си мислех за справедливостта. Неясни мисли, въпроси без отговори се гонеха в кръг. Войната беше несправедливост. Правда и неправда бяха неопределени понятия  —  ясни само в света на децата. Там те бяха като древен закон. Винаги един и същ, винаги обясним, непроменим и силен. Но извън този свят правдата и неправдата изглеждаха променливи, създадени от човека, неблагонадеждни.

Щом съм с мама, нищо лошо не може да ми се случи… Тя беше стопроцентова сигурност. Не се люшкаше между сила и слабост. Беше надеждна опора… Тя съществуваше  —  силна, смела, съчувстваща, с дълбоко затаени надежди и копнежи, та да бъде опора за другите. Никога не боледуваше, по всяко време беше налице за всички.

„Щом мечтаеш, всичко е наред  —  казваше майка ми  —  Но никога не стой без мисъл в главата.“

Всички млади хора живеят с чувството, че никой не ги разбира. Така е от векове. Естествен стадий от развитието на човека.

Каквото и да разправят днешните жени, аз ще си държа на своето  —  дайте ми един мъж, за да има кой да ми помага да взимам решения! Мъжът мисли по-логично от нас. Вероятно това е свойство на мозъчните клетки. Но независимо какво е, аз знам: ако имаш някакви проблеми, бистрата мисъл на един мъж е най-доброто средство да подредиш нещата в обърканата си глава.

Къща без дете не е нито къща, нито дом. Знаех това още преди да имам дете.

Сексът беше табу по времето на стила „Glamour“. Мей Уест веднъж ми каза: „Ние трябва да правим всичко с очите.“ И го правехме.

Странно, но мъжете нямаха такава издържливост. Оплакваха се от умора и в единайсет часа вечер изглеждаха доста изтощени. Мъжете актьори са деликатни същества. Често имат вид на силни и неуязвими, но всъщност са по-чувствителни от актрисите. Означава ли това, че актьорската професия не е за мъже?

Казват, че някои мъже не давали на жените да карат кола, за да не могат да избягат, когато пожелаят. Добра идея!

Ремарк беше мъдър, но мъдростта не му спестяваше дълбоката печал.

Без пари човек е напълно зигубен, особено в Америка.

Може би именно това е ненормалното в Америка, такава каквато я познаваме днес. Върху главите им никога не са падали бомби  —  затова една авария в електричеството е в състояние да ги изкара от равновесие. Да са живи и здрави с цялото си невежество.

Ако се случи да спре телевизията, страната изпада в паника. Тъй като вече никой с никого не разговаря, никой не чете книги с часове, няма друго средство за прекарване на времето, освен телевизията.

Отсъствието не прави сърцата по-нежни. Който твърди обратното, трябва да е непоправим оптимист.

Единствено в несгодите се проявяват най-хубавите качества на човека.

Политиката винаги е била един мръсен гешефт.

В Америка да се оставиш да те пипнат, означава слабост. Не те ли хванат, всичко е наред. Хвант ли те, съсипан си.

То е като някаква игра. Както при повечето неща, с които се занимават американците. Те си играят дори на война.

Всеки, който ръководи едно колективно начинание, трябва да умее да оценява еднакво добре успехите и постиженията, както и причините, които спъват придвижването към крайния резултат.

Той беше котвата, беше мъдрецът, най-убедителният съветник, главата на собствената ми, лична религия. (За Ърнест Хемингуей)

Навикът е добър. Всички мислят, че навикът е лошо нещо. В случай на скръб навикът помага. Хемингуей го твърдеше.

Всички „професори“ взети заедно, както Хемингуей ги наричаше, не могат да разрешат нашите проблеми. Те само объркват обърканите.

Като човек реалист не мога да си представя да се плащат трудно спечелени пари на някакво съвършено чуждо лице, само за да те изслуша.

Човек никога не трябва да се оставя в ръцете на лекар с вила! Захвърлен си и си безсилен, без помощ отнийде в големия град. Богатите лекари са безполезни.

Смятам собствената си наивност за някаква благословия.

Има актьори, които могат да се подредят в определени категории. Една група са например „актьорите“, за които всичко се изчерпва с дълбокомисленото „Хм, да“. Тях по погрешка ги наричат актьори, тъй като актьорството всъщност означава нещо повече от това да казваш само „Хм, да“ или да издаваш други подобни нечленоразделни звуци. След това се нареждат мънкащите, за които изкуството е в това никой да не разбере какво казват, дори режисьорът, да не говорим за звукооператора.

Не е проста работа да бъдеш приятел.

Да разбираш нещо все още не означава да го одобряваш.

Когато застанеш пред една необикновена личност, неизбежно те обзема смущение.

Никак не е лесно да намериш верния тон за общуване с „великите“ личности.

Критиката е най-постото от всички занимания.

Едно е сигурно: докато съществува малкия екран, който с фанфари вкарва пропагандата в домовете, винаги ще има конфликт между една домакиня, подложена на мозъчно промиване, и нейния мъж, чийто разум все още е нормален. А тя най-често е победителката.

Истинските книги се харчеха, преди да излезе на мода това сексуално панаирджийство.

Постоянно се изумявам колко жилава и трайна е скръбта. Що се отнася до мен, времето не лекува всички рани.

Самотата не е просто нещо. Има дни и нощи, когато си мислиш, че няма нищо по-добро от самотата. Но има дни и нощи, когато не можеш да понасяш да си сам. От уединението можеш да се спасиш  —  от самотата никога. Уединението няма нищо общо със самотата.

Подобно на мрежа за пеперуди Париж се спуска върху нас като мрежа от любов.