Етикети

, , ,

Човешката душа не е мида, та да се залепя о някоя канара, а птица и иска да лети…

Не сме костенурки, та да се свиваме в черупката си от страх.

И аз съм човек — отвърна той, — и аз имам честолюбие. Всички вие си давате живота за родината, а аз правя търговия! Казваш ми: „Направи това за отечеството!“. А аз ти казвам: „Плати!“. Е, срам ме е вече, не искам нищо!

Често пъти хората предпочитат да вярват на басни, а не на истината.

Тежко му и горко на онзи, който само руши! Трябва да се върна в родината и да заработя! Делото на войната свърши, сега започва трудното, богатото дело на мира…“

Ядяхме, преди да огладнеем — каза той. — Пиехме, преди да ожаднеем. Затова нищо не ни харесваше. Сега ще разберем колко сладки са хлябът и водата.

Всеки мислеше само за себе си, за собственото си нещастие и не го беше грижа за ничия чужда мъка. Не поглеждай повече назад! Станалото — станало! Загубеното — загубено! Гледай напред и върви!

Човекът умира, но човечеството живее, то е безсмъртно…