Етикети

, , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Цензурата в литературата съществува от 250 г. пр. Хр. Точно така, няма грешка – преди Христа. Тогава в Китай са забранени произведенията на Конфуции. 35 години след раждането на Исус Калигула забранява „Одисея“ на Омир.

Императорите вече са рядкост, но цензурата си е останала. Само за около 50 години, в началото на ХХ в., са забранени много книги, много автори, в много страни. Уви, и до днес има места по света, където хората не могат да четат някои произведения.

Ние в екс-комунистическа и социалистическа България си знаем, че цензурата е явление с широк обхват. Не ни изненадва, че някъде си, някой си не можел да чете нещо си. Да, ама не само в бившите социалистически страни се наблюдава въпросното явление.

През 1911 г. Папата забранява „Любовни истории и пиеси“ на Габриеле ДʼАнунцио. Било неморално. По-късно забранява (дали само на територията на Ватикана, или призовава и католиците по цял свят да не четата неприличните автори?!) Морис Метелинк (1914), през 1939 г. Стендал изцяло изчезва от нощните шкафчета във Ватикана, а почти десетилетие след това всички католици са призовани да бойкотират някои от произведенията на Рене Декарт и напълно да се отрекат от Жан-Пол Сартър (1948).

Генерал Франко, също като Папата, не си падал по Стендал. И Гьоте му се струвал неморален. През 1939 г. заедно с тези неморални писатели в Испания е наложена цензура и върху всички произведения на Имануел Кант. Той пък бил политически „неудобен“. През 1952 г. испанците трябва да се разделят и с Оноре дьо Балзак. Много късно се сещат обаче. В Канада още през 1914 г. (само „Droll Stories“) го забраняват, а отвъд южната граница му казват bye bye през 1944 г.

Ирландците обаче ми се струват по-изненадващи. Като неморални през различните години са определени всички или отделни произведение на: Олдъс Хъксли (1930, 1932), Джовани Казанова (1933), Ърнест Хемингуей (1939), Анатол Франс (1953), Джон Стайнбек (1953), Емил Зола (1953), Уилям Фолкнър (1953).

Съвсем не толкова крайни са палестинците, които цензурират „Моята борба“ на Хитлер още през 1937 г. Петилетка по-рано Фюрерът е забранен и в Чехия.

През същото десетилетия нашите съседи – Югославия и Гърция, забраняват Дарвиновия „Произход на видовете“, съответно през 1935 г. и 1937 г. Присъдата – неморално и нерелигиозно. Щатът Тенеси е на същото мнение, но се разделя с теорията през 1925 г., СССР го забранява на следващата година. Е, все пак леко се е отървал Чарлз. Ако живееше през Средновековието, гилотината или кладата щяха да са му в кърпа вързани.

Едва ли е изненадващо, че нацисткото правителство не допуска отпечатването на Ерих Мария Ремарк и Ърнест Хемингуей, но еднакво не харесват и Толстой. Последният е официално забранен и в Унгария (1926), и в СССР (1933).

Нека сме благодарни, че днес можем да четем всичко или почти всичко, което пожелаем. Единствените ни бариери са езиковите и финансовите. Но и нека не забравяме, че все още има много хора, които не са открили магията на книгите, защото никога не се научават да четат и пишат. А има и все още от онези, които в днешния свят на глобализация, не могат да избират какво да четат. А за онези, които не могат да си позволят да си купят книга (за съжаление броят им в България расте), можем винаги да се погрижим, дарявайки старите и нежелани книги на градската библиотека.